неделя, 26 януари 2014 г.

Огромната роза "Мадам Мейланд"

Признавам си, не съм много запозната с цветята и тяхната история, но съм сигурна, че няма човек, който да не е виждал този вид роза:

„Мадам Мейланд“ (на френски: Madame A. Meilland - Мейан) е уникална роза, известна и с други имена: Piece, Gloria Dei, Gioia. Създадена е от Франсис Меян (известен и като Мейланд) във Франция между 1935 и 1939 г. Нарича я на майка си Клавдия. По онова време жените са се представяли с имената на съпрузите, поради което името е Madame Antoine Meilland.
През юни 1939 г. е представена в Лион, където производителите на рози организират годишното си събиране. Розата се оказва истинска сензация. Цветът е ОГРОМЕН, с нежни нюанси на жълто преливащи се в розово. Малко след това започва войната. Разтревожен за съдбата на своето творение, Мейланд изпраща материал за присаждане на приятели градинари в САЩ, Германия, Италия и Турция. През 1943 г. розата бива регистрирана под името Piece (Мир). Официалното представяне става на 29 април 1945 г. в Пасадена, където се провежда годишно изложение на рози. Името Piece се оказва много подходящо, защото точно на този ден Берлин пада и войната с Германия практически свършва. Същата година, на учредителната сесия на ООН в Сан Франциско всички делегати получават по една такава роза с пожелание да им помогне в усилията да изградят вечен мир на земята. Така тя се превръща в символ на надеждата.
След войната, Мейланд получава патент във Франция под първото име, което и е дал — Madame A. Meilland. По това време розата започва да се продава в Германия като Gloria Dei (Слава на Бога), а в Италия Gioia (Радост). Те, както и Piece, са търговски имена и Франсис Мейланд не възразява на тяхното използване.
Световната федерация на розарите (World Federation of Rose Societies) и дава титлата Favorite Rose of the World — любимата роза на света. Когато създават Алея на славата, първата роза поставена там е Piece/Madame A.Meilland.

А какво по-хубаво от това, да създадеш неувяхващ цвят роза?! С цялата си величественост, красота и чувства, една огромна ръчно изработена роза би могла да предизвика поток от приятни емоции. Е, цветът не е преливащ, но все пак реших Тя да се казва "Мадам Мейланд".

И така - това са заготовките...


А това е Тя:




Тези от Вас, които са запленени от магията на цветята от хартия, могат да се опитат сами да си направят такава роза, следвайки стъпките, описани в този сайт или да посетят някоя от работилничките, които организират Гълъбина Табакова и Кирилка Симеонова.

Enjoy :)




събота, 25 януари 2014 г.

Бебешки съкровища

Хората казват, че ако ги няма децата, къщата ще бъде подредена, портфейла ще бъде пълен, но щастието ще липсва. А с появата им....е, за подредеността няма какво да кажа, за портфейла също, но щастието е на лице, в неописуеми размери :)
Това могат със сигурност да го потвърдят късметлиите, които има какво да сложат в тази Кутия за бебешки съкровища:


Исках да е по-семпла, като за един голям юнак:


А вътре сложих няколко изненади:


Долната част от кутията всъщност се разгъва, за да има място за "записки" около по-важните житейски събития на малкото човече. Както и мъдри мисли, или каквото Ви дойде на сърце, душа и химикалка



Грижливо подбрах четири етикетчета, които са подвижни и на тях също може да се пише. Завързах им от специалната бебешка светло синя панделка на точки, която толкова много обичам! Така ще могат по-лесно да се издърпват и после да се прибират в деликатно прикритите джобчета:


Всички кутии са от 300гр перлен тъмно син картон, а вътрешността на малките кутии (10см*10см*9см височина) облякох със светло син сатен. Нежно, стилно и бебешко :) Или поне това бе целта ми


И разбира се любимите ми рози, по три за късмет, както и специални отрязъци за пръстчета - за по-лесно отваряне на самите кутиики:


И така изглежда целият Бебешки комплект:


И тъй като няма по-чиста душа от тази на едно невинно дете, няма по-чисти чувства от безграничната детска любов към родителите, смятам за уместно да споделя и тази Притча, 
Из книгата „Дзен Притчи“
* * *
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?

- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?

- На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.

- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
* * *

Изводите оставям на Вас, а завистта, гнева и обидите, с които се сблъсквам в живота, смятам да оставя за тези, които ги носят в себе си. Едно малко дете дори не знае значението на тези думи :) Нека пазим детското в себе си!

Enjoy!

сряда, 22 януари 2014 г.

Таг - книгоразделител

Отмина Новата година, както и суматохата около Коледните празници, подаръци и всичко свързано с тези хубави дни.
За моя радост, музата ми не ме напусна през ваканционния период и успях да сътворя няколко тагчета, предназначени за разделители за книги.
Вдъхновението дойде около Коледната размяна на тагове, която Ем организира и в която участвах. И тъй като все повече се убеждавам на колко много хора им е липсвало четенето, изключително много се радвам, че все още има такива, които вечер не заспиват, без да са преметнали някоя страница от някоя хубава книга. Такъв човек е майка ми, и по нейна поръчка се получиха тези "етикетчета":

Лицето...


и гръбчето


А ето го и нейното малко и функционално съкровище:




Enjoy :)

сряда, 15 януари 2014 г.

Влюбени котенца....мау-мау

Преди да премина по същество, ето няколко любопитни (поне за мен) факти за тези така любими на мен животни - котките :)

* Котките прекарват 1/3 от живота си в будно състояние. Според учените, 1/3 от това време, те прекарват в миене. Затова се казва, че са едни от най-чистите животни.

* Първата космическа котка е френският котарак Felicette (известен още като “Астрокотката”). През 1963г. във Франция е изстреляна ракета, на борда на която е бил известния котарак. Жизнените му показатели са следени от специални електроди, изпращащи сигнали на земята. А между другото, този космонавт успешно се е върнал на Земята, жив и невредим.

* Учените и до този момент не знаят как точно мъркат котките. Голяма част от ветеринарите смятат, че това се дължи на гласовите струни, разположение дълбоко в гърлото – те се свиват и разширяват около 25 пъти в секунда, препречвайки минаващия към дробовете въздух.

* В Древен Египет, когато е умирала котка, това е било равносилно на починал член на домакинството. В знак на скръб, хората са си бръснали веждите. Имало е сложна погребална традиция, при която котката се е балсамирала като фараон, с дървена маска, като в гроба са й полагали и балсамирани мишки, а хората са пили вино и са се удряли в гърдите в знак на скръб.* Египетската Мау е най-древната порода котки. Може би затова в превод означава “котка”.
* Котката, като правило, си има по 12 мустака от двете страни.
* В оригиналната приказка за “Пепеляшка”, добрата фея всъщност е котка.
* “Котешката вратичка” в обикновената врата е измислена от Исак Нютон. Spithead (името на един от котараците му) постоянно му пречил с “мрънкането” си да му отворят вратата, което е накарало учения да измисли това изобретение – така и двамата били щастливи.
* Котките нямат потни жлези по тялото. Но имат такива по лапите.
 За любопитните - повече факти тук

А сега, на Вашето внимание, тези влюбени котенца, за които така ме засърбяха ръцете, когато ги видях за пръв път, че ми се искаше да обърна Земята, само и само да се сдобия с тях. Вдъхновение почерпих от Monia - Monika Jakubowska и бях изключително щастлива, когато пратката ми най-после дойде. 
И така - първи етап, след не малко чудене за детайлите....


И финалът:


Какво по-хубаво - влюбени котенца, при залез, безгрижни и мъркащи :)
А сега Ви оставям, да си преброите мустаците на котката (или котките) и да се наслаждавате на топлата зима.

Показвам се в Anything Goes и Challenge 115

Enjoy!



сряда, 8 януари 2014 г.

Нова година, нов късмет

Да е честита новата година! Нека да Ви донесе това, което най-истински желаете!

Както всяка Нова година, едва ли някой от Вас не си е обещавал всевъзможни, къде осъществими, къде не, неща. В този дух, реших и аз да си обещая някои неща, с които да се съобразя през новата година. Като например, да Ви радвам по-често с публикации в блога си и участия във всевъзможни размени, предизвикателства и състезания с времето и себе си :) 
Този път това ще бъде моето "Ново начало".
Затова ще стартирам новата година с нещо ново, специално и много лично. Не знам дори как точно да го опиша... Сякаш то показва достатъчно само по себе си.
Една, ще я нарека "Мистична" картичка. Всеки един от елементите доста дълго е отлежавал в съзнанието ми и ... в творческия ми кът. Докато накрая се подреди това:


Много дистрес, няколко печата, ембосинг резист, релефна част, няколко шаблона и любимият ми пънч на Martha, намериха своето местенце тук. Пудрата блести под определена светлина и успях да постигна точно ефектът, който исках (както никога!). Часовниците неспирно тиктакат, в очакване на Новогодишната нощ... Или просто за да ме дразнят със стремглавото си препускане измежду цифрите...


Най-горният слой е повдигнат с 3D квадратчета, за обем (или защото така съм си решила). И разбира се - една специална панделка за завършек. Специална - както всеки елемент в тази картичка.




Картичката е подходяща и за мъж, затова я показвам тук в Щурите предизвикателства за "Cards for men". Както и в Хартиени вълшебства за "Едно ново начало" и в Card Mania  за "Happy New Year!".

На момичетата от "Хартиени вълшебства" пожелавам успех и много участия в новия блог за предизвикателства :)

Enjoy!