петък, 25 декември 2015 г.

Коледни подаръци

Коледният дух не ме напусна до последно :) Както всяка година, успях да намеря време и за подаръците за най-близките. Тук съвсем не са всички, но реших да Ви покажа по-атрактивната част от тях. Кой знае, догодина може да послужат някому за вдъхновение!
Реших да им сложа етикетчета. Не че не се знаеше кой за кого е, но един етикет не би навредил на завършения и изпипан вид на подаръка.
Използвах специалния златен картон, същия тип и сребърен такъв и няколко шаблона за етикетите. Сложих им и весели надписи, поиграх си с шрифтовете... С две думи - ще реши човек, че в цялата работа има пръст Дядо Коледа, и то не пръст, ами няколко ръце....


И ако не знаете - Коледа е на 25 Декември. Нито ден по-рано!


Една голяма кутия, 28*28см, ''с бъдеще''. Това е точно размерът на едно рафтче, където съм събрала разни книжки с упътвания за употреба на електроуредите в кухнята. Иска ми се да сложа малко ред там и тази кутия смятам да напълня с тези книжки, след като разбира се си свърши работата като опаковка на подарък. Хитро, нали?!


А пък тези сладури ми станаха любими, може би заради съдържанието:


Какво ли е това...


"Къде е Боркооо?" - Ами ето го! Преспапиета с две снимки, които може да се сменят. Лекинко ги декорирах, че ми бяха малко скучни иначе :)




В този дух беше и "Къщата на Йода", която се кипри в отделна публикация.

Весела Коледа и до скоро!

вторник, 22 декември 2015 г.

Любимото ми албумче "Коледен мечо"

Няма как да не отделя повече внимание на тазгодишния ми коледен фаворит.
Коледен албум за 55 снимки, размери 9*13см и 10*15см, с много джобчета, декорации и изненади. В преобладаващо коледно червено, завързан с червена сатенена панделка:


На корицата сложих едно от любимите ми мечета Fizzy Moon и една снежинка, покрита с брокат, нов и любим златист картон и разбира се дизайнерска хартия. И ето я и нея:


Като се развърже панделката, се открива тази гледка: 8 листа-джоб и няколко интересни сгъвки, други джобчета и картончета...


Самата корица също представлява джоб, в който идеално се побира диск със снимки например, а също и се открива място да се залепят няколко снимки:


Във всяка страница сложих сгънато картонче, което побира 4 снимки размер 9*13см


А така декорирах от вътре:


И така също:


Стигнахме до края - където има две сгъвки, с място за снимки, две джобчета, в едното сложих тагче за надпис или пожелание, а в другото - картонче отново за снимки 9*13см, декорирани в коледен дух:



И гърба оставих съвсем леко облечен с дизайнерска хартия:


Има още доста да уча за този вид албумчета и разбира се има какво да се желае още. Дори сега като го гледам, си мисля колко простичко съм го направила....

Вече имам идея и как да го усложня, така че очаквайте продължение :)
Весели празници!

неделя, 20 декември 2015 г.

Коледен базар 2015 година

Ето, че почти измина и тази "Нова" стара година.
Дойде онзи приказен период от годината, когато всички ги обхваща коледната лудост, време за равносметка, време за семейството и близките и време за почивка. 
И да не повярва човек - аз "намерих време" да напиша впечатленията си от тазгодишния Коледен базар в клуб "Библиотеката", гр. Пловдив :) Отново много творческа обстановка, много таланти и автори на едно място, предразполагащо отношение и ръчно изработени подаръци! Страхотно като цяло :)
А ето и моето скромно участие на събитието, за което също успях да отделя време и да подготвя коледни вълшебства, които вече са при своите нови собственици.
И нека те знаят, че това не са просто слепени цветни хартии, това е муза, вдъхновение, опит, експерименти, до някъде талант, поглед и душа. Да, всяко ръчно изработено "нещо" си има душа. Има си история. Носи послание.

Започвам с албумчето, което много си заобичах. Заради червеното ли, заради мечето ли, заради снежинката ли.... Не знам... Събира скромните 55 снимки, в размери 9*13см и 10*15см, има джобче за диск, джобче за етикетчета, послания или нещо такова, и 8 джобчета за снимки. Завързано със сатенена панделка и разбира се изработено с много любов :)




Следващият специалитет беше предназначен за уникалните сладки на Кухнята на Джу, която удари едно рамо с пълнеж на щанда ми, като предостави няколко опаковки от ръчно декорирани домашни сладки. Те свършиха за отрицателно време и кутийката отиде в дом, където ще оценят и нея, и съдържанието й ;)


И да си дойдем на думата - традиционните календарчета за бъдещата Нова 2016 година - различни цветове и елементи, с място за пожелание


И един нов тип - по-устойчиво календарче-картичка





Реших да подготвя и няколко по-изчистенки, за асортимент :)






А пък това златното картонче го търся от не знам кога и ще ми е трудно да опиша радостта ми от това да го държа в ръцете си


А ето ги и новите попълнения - енергийни гривни и талисмани, всяка в празнична кутийка, с мини книжка, в която е описано кой полускъпоценен камък за какво е и как действа:



Моят личен фаворит, който също си намери нов притежател:






А ето ги всички нещица на самия базар, минути преди да оредее обстановката :)


Е не е ли творческо наоколо?!


Искам да благодаря на организаторите за предоставената възможност :)
Миналата година си обещах да пиша редовно в блога си... Почти успях да го направя. Тази година ще си обещая да се подготвя от по-рано за следващия базар.

Това е от мен за сега. 
Пожелавам Ви весели празници, здраве и успех!

неделя, 6 декември 2015 г.

За любовта няма граници!

Много отдавна исках да направя нещо в комбинация сиво и синьо, и то перлени. И най-накрая дойде момента.
Поредната експлодираща кутия, която е изпълнена с толкова любов, че трябваше да я завържа здраво с панделка, за да не се пръсне :)
Поводът - Никулден.
Желанията бяха да има снимка, да има нещо тематично и влюбено, а също и нещо, свързано с фотографията, тъй като виновникът се занимава любителски с това.
Мда, и да е семпло някак, като за мъж все пак.
Историята - да, както повечето ми неща, и тук има красива история, която ще спомена накратко. Тя и Той - Мария и Николай - се срещат на една сватба. Явно съдбата още тогава е предопределила нещо, знам ли....
Пламъкът на любовта се разпалва, въпреки че той е на няколко часа път....със самолет - в Англия. А тя - студентка тук - в България. Но...както се вижда - за тези неща граници няма.
И ето сега това съкровище трябваше да стигне до там, далече, заедно с Нея и да зарадва Него по случай именния му ден. Красива история, нали :)
Имах страхотна муза и ето какво се получи на края:


А вътре - тематични влюбени котенца, на лунна светлина (искаше ми се да бъде на залез, но...синьото повече си отиваше с луната сякаш...отколкото ярко червено-оранжево слънце), имах и подходяща картинка с фотоапарат :) Снимката не е за пренебрегване и свитък с пожелание


Сложих и тематичен надпис - Честит Никулден!


А свитъкът, по инициатива на поръчителката, трябваше да има за фон отново тяхна снимка. След лека обработка, малко украсяване с дистрес, малко сърца и страхотно послание, се получи уникален свитък, който за съжаление няма да покажа, защото все пак това са лични неща.


Имах хартии на звездички, сложих и релеф и едно дискретно бижу - звездичка. Като за мъж-звезда в нечии живот.


Аз останах удовлетворена от реакцията на поръчителката, надявам се и момъкът да се е зарадвал.
Желая им успешна реализация там, където са, и още много любов!

Наздраве,
а кой знае - един ден може да си кажем и 'горчиво' за тях :)

сряда, 2 декември 2015 г.

Една различна публикация - за майките

Този път няма да покажа картичка, албум или хартиен проект.
Този път ще опиша гледната си точка по тема, която сравнително от скоро ме вълнува, а от доста отдавна искам да ѝ обърна внимание.
Темата какво е да бъдеш майка в България днес.
Сигурна съм, че някои от Вас, читатели, ще намерят себе си в тези редове... И искам да знаете, че не сте сами. Всяка майка се е сблъсквала и ще се сблъсква с тези неща.
Какво ще се промени с писането ми ли - Ами нищо. Единствено това, че ще покажа мнението си, защото освен животът в картичкоправенето, колкото и положително да е настроен човек, в един момент е неизбежен сблъсъка със сивата действителност.
Кое ме провокира да си "излея мъката"? Една стара снимка и няколко гърмящи заглавия в медиите по повод втората година майчинство.
И така - старата снимка беше точно от 2.12.2008г. Приятелите, с които съм на тази снимка, отдавна намериха място извън България. Защо ли? Аз по-скоро бих попитала - а защо не!
А майчинството - смешните пари, които са под необходимия минимум, който определиха специалистите от "любимия" Национален статистически институт (НСИ). Същият този малоумен НСИ, който гордо заяви преди време, че средния доход на човек от домакинство е 900лв. Да не припомням вица за "Аз изядох 2 филии хляб, а бате - 4 кюфтета с 2 филии, което значи СРЕДНО по 2 кюфтета с 2 филии хляб на всеки". Но...уви, хората са на работа в НСИ, трябва да отчитат дейност. Колкото и нереални и глупави да са статистиките им, те са длъжни да се "правят, че работят" и да запълват медийното пространство с никому ненужни данни. А за събирането на тези данни мога още да пиша доста, но не това е важното в момента.
И да се върна на същината - майките, майчинството и всичко свързано с това.
Стигам до извода, че българчетата се раждат обречени на мизерия. Ако искаш да отгледаш здраво и умно дете, ти или трябва да работиш денонощно, за да има с какво да си плащаш за нормални здравни услуги, образование, качествени детски стоки, или трябва да се примириш със съдбата си и да я караш колкото успееш с това, което имаш. Да се примириш с факта, че си в България, страната която се слави с това, че майките са закриляни от закона и че имаме най-продължителното майчинство (което е по желание, разбира се) - цели две години.
Какво се случва обаче, когато една млада жена реши да си търси работа? Защо НСИ не направи проучване и в тази насока? Колко работодатели гледат с добро око на дипломирани, млади и обвързани жени? Започва се едно - "Ама вие ще се омъжите, ще имате деца, ще отсъствате от работа, не, не ни трябват такива служители". Ако случайно тя - майката, има стаж, като дойде момента с майчинството - то се започват едни сметки, едни чудеса, колко пари се полагат на тази жена да получава докато си стои у дома? Защо изобщо да получава пари за това, че е създала живот и че се грижи за този живот? Ами да, тя направо няма нужда от тези пари.... Виж, ако си от малцинствата, тогава нещата стоят по друг начин. Тогава ти се полагат дори повече, защото ти се малцинство... Подигравателно е, мили мами, за мен е обидно и подигравателно отношението на обществото и на държавата към майките. Не може жена с почти 10г трудов стаж да взима смешни 200-250лв майчинство през първите месеци от появата на детето си. Но това е България. Оправяй се както можеш.
Изобщо да не коментирам какви са условията за майките с колички на всякъде. Колко статии се изписаха относно липсата на тротоари, пешеходни зони и т.н. къде ли не.  Сигурна съм, че всяка майка с количка се е сблъскала с този проблем - през коя дупка как да мине и как да заобиколи кош за смет, стълб, нагло паркирана кола или какво ли не. Но това е положението. Вие сте майки, сиреч - нямате думата. Стойте си по домовете и се гледайте децата...
Какво става като минат въпросните години майчинство - ами в 90% от случаите майките не се връщат на работа. Защото не ги искат. Те са забравили всичко. Винаги има начин да уволниш работник, било то и майка. Дори става доброволно. Масово. Понякога дори трябва да избират - или се връщаш след първата година, или изобщо не се връщаш. Друг е въпроса, дали ще избереш да учиш детето си в тези най-важни първи години, ще си до него и то ще усеща обичта и близостта ти, или ще се втурнеш да работиш, за да изкараш пари, които после да хвърлиш по доктори, защото детето се е поболяло в яслата.. Яслата, която е пълна с такива деца, по едни или други обстоятелства, родителите няма как да ходят на работа с децата си и ги дават в ясла, къде болни, къде здрави... А пък ти после ходи по доктори и давай припечелените пари в аптеката. Здравеопазването изобщо да не го подхващам.. Ако не познаваш някой, не те пратят някъде и не си платиш - колко ще ти обърнат внимание, не се знае... Но иначе сме здравноосигурени. Всички. Задължително. Е, без малцинствените майки, разбира се, те са над закона както винаги. А колко влизат в употреба тези здравни осигуровки, друг въпрос.
И така като започнах да подреждам пъзела, престанах да се чудя защо приятелите ми от снимката от 02.12.2008г вече не са тук. И се радвам за тях.
На мен ми писна подигравателното отношение към факта "майка". Изгнилото ни общество с промити мозъци... Докато бях бременна, посещавах курсове за родители, където ни убеждаваха колко велико нещо е това да си родител. Колко е важно, как трябва да се гордеем. До тук добре. И как да се гордееш ти с 340лв, с които да "помагаш" на семейния бюджет, с който да се изхранва и отглежда едно детенце, навършило годинка? Дали ще се гордееш, или ще си правиш сметката как да свържеш двата края... Как да започнеш работа, когато ти казват, че "майки не ни трябват, много им боледуват децата"... Остава ти единствено да разчиташ на себе си и да се радваш, че имаш сили и желание да се бориш, за да изградиш човек, въпреки шибаната ни държавица. Въпреки нейното подигравателно отношение към майките. Въпреки унизителните изисквания за какви ли не неща, които уж се полагат. От сорта на това, че си длъжен да дадеш детето си в детска градина, иначе имаш глоба. Ама това, че в детската градина няма места, друг въпрос. Или изискването за Брутния доход на родителите за получаване на детски надбавки, чиято сума не искам да коментирам, че се ядосвам и за нея. Защо гледат брутния доход, след като в домакинството изобщо не постъпват тези пари? Реалният доход не е брутния, а нетния. В такъв случай, защо да има такова условие? По тази логика, аз да взема да подам документи с доходите на комшията, то така или иначе и те нямат никаква връзка с реалните, които се получават от родителите на детето.
Някъде четох, че децата избирали своите майки от небето и ги ползвали само, за да слязат чрез тях на Земята. Сякаш този, който го е писал това, се е съюзил с родните ни управници и те са счели, че майките са втора категория хора и те нямат нужда от нищо. Нямат нужда от пари, от работа, от нищо. Те са "просто" МАЙКИ
Забравили себе си, грижейки се за новия живот и принудени да заобикалят неравностите по пътя, да получават детски храни с буболечки вътре, да получават мизерни пари от държавата, да се съобразяват с всички малоумни изисквания за бъдещето на децата си и какво ли не още....
Единственото, което дава смисъл на безумната борба, са две очички, които да те погледат с цялата любов на света и да те прегърнат с всичка сила, без да се интересуват от нищо друго.
Защото за тези две очички, ти си "мама" и си всичко.