събота, 13 февруари 2016 г.

Албум в тъмно синьо по случай 60-годишен юбилей

Празниците са хубаво нещо. А още по-хубаво е, когато те са споделени с най-близките и любими хора. Този албум имаше за цел да побере снимки от....1975г насам, като трябваше да се акцентира на някои важни моменти. 
Все пак типът разгъвка не позволява да се поберат много снимки, но затова пък албумът може да се постави така, че да се виждат едновременно всички снимки.
Поводът бе юбилеен 60-ти рожден ден, а цветовете - типично мъжки в тъмно синята гама.
Както винаги, започвам с кутията: Тъмно синя перла, нежни и стилни декорации и поздравителен надпис....


А вътре - облечени в сатен, се подават две тайнствени корици....



А след като лееееко се открехнат кориците, спомените започват да нахлуват един по един!


Държа да отбележа, че част от снимките бяха напълно автентични - запазени през годините, а аз ги получих по "хартиената" поща - в плик за писмо :) 
Да, все още съществува и този вид комуникация - поща с хартиени писма, които носи пощальонът, който в детските ми спомени е един пълничък чичко, който чаках с нетърпение да ми донесе писмо от другарчето ми по кореспонденция, което намерих от страниците на тогавашния вестник "Гимназист". Ще каже човек, че и аз съм живяла някъде в тоя период, около 1975г....

 

Излишно е да описвам тръпката да държиш в ръцете си нечии спомени, така грижливо пазени толкова години... А посланието, което трябваше да се вижда, след като го прочетох разбрах защо трябва да се вижда. Толкова истински чувства, събрани в няколко реда върху една черно бяла снимка... Да се разтрепери човек от вълнение!


Е, както се вижда, снимките бяха повечко от друг път. Сгъвката на албума стана малко по-различна. И за щастие ми позволи да побера всички снимки така, че да се вижда всичко, което трябва да се вижда.



От тук нататък въображението на притежателя на албума ще реши точно как да го разгъне и постави на важно място, за да вижда всеки ден тези щастливи спомени!
Вариантите наистина са много :)



Да не забравяме, че под една от снимките скрих с ключе едно красиво пожелание от близките за рожденика:



За мен остана огромното удоволствие, с което изработих и сглобих този албум. Вероятно скоро няма да забравя емоциите, които предизвикаха у мен тези стари и значими снимки, въпреки че се отнасяха за хора, които не познавам. Самото отношение, организация, идея и всичко, говорят много. Пожелавам на щастливия дядо още много поводи за празници, които да отчете с най-близките си и тази любов, която аз разбрах от няколко реда, да пазят като очите си все така, както до сега!

вторник, 2 февруари 2016 г.

10 години ЛЮБОВ!

Те са готини! Те се обичат! Те са заедно вече цееели 10/десет!!!/ години!
Вече споделят обща съдба, семейство и дом!
Те са нашите кумове, които ни служат за пример :)
А това е албум със снимки от въпросните 10 години по повод годишнината им, които кумата грижливо подбра, за да припомни на съпруга си колко много са преживяли заедно.
Думите не са достатъчни, за да опишат тези чувства и този баланс, 
който са постигнали Те като двойка.
Затова Ви оставям да се насладите на снимките :)












Искам да им пожелая да се обичат все така, че и повече!
Албумът започва със снимка от абитуриентския бал, когато едва ли са подозирали, че един ден ще създадат семейство. И завършва със снимки след сватбения ден, като кумове и като майка и баща на малък наследник. 
Любопитно ми е, какъв ли би бил албумът за след още 10 години?!
Това само времето ще покаже :)
А вие - спомняте ли си първата среща с половинките и почитате ли редовно годишнините си?

Коледен албум в лилави цветове

Подобно на албумът за Мартина, ето го и този за внучката Антония.
Нейният изцяло в лилави цветове. Около десетина нюанса на лилавото. Ще чакам денят, в който ще имам по 50 нюанса от цвят, не само от сивото ;)

И така, историята е аналогична, а резултатът - различен.
И ето го - започвам отново с коледната кутия с панделка и тематична украса:




А вътре - лилав сатен, тишу, панделки и изрязани елементи...



С централно разположена снимка, чиято цялост не се наложи да развалям:





И отново скрито пожелание, с издайническо ключе:




Толкова спомени и толкова години, събрани на едно място....

Коледен албум в розови нюанси

По-добре късно, отколкото още по-късно ;) И най-накрая да покажа албумите от баба Бимоза за нейните внучки :)

И тези албумчета си имат своя история. По всичко личи, че внучките са се погрижили тяхната баба да има снимки от техните важни моменти в живота. Тя грижливо ги е пазила през годините, докато един красив ден, около месец преди Коледа, съдбата на тези снимки се оказа предопределена да бъдат облечени в два хем еднакви, хем различни албуми.

Аз получих снимките по обикновената поща. Бях забравила каква е емоцията да получиш истинско писмо по пощата, да ти го донесе пощальон, който е малко недоволен от това, че заради тези хартиики се е наложило да обиколи града, но... Това са подробности.

Снимките бяха грижливо подредени, имаше бележка с пожелания към двете момичета и техните любими цветове. И се започна любимата ми част - творенето.

Розовият албум се наложи да претърпи преработка на тялото, тъй като снимките бяха с разнообразни размери, а исках да ги побера по най-добрия начин, като изрязвам от тях възможно най-малко. След няколко нови гънки на мозъка и съответно опити от типа "проба-грешка", установих правилните пропорции и снимката в центъра си заспа на мястото. Декорациите и всичко останало трябваше да бъде в розовата гама. За моя изненада, разнообразието ми от розови цветове, се оказа нетипично малко. Странно!
И така, ето какъв е крайния резултат - както обикновено - започвам с кутията, която е коледна, с панделка, в духа на празника все пак:



А вътре - орхидеи, любимите й цветя :)




И снимки, снимки, снимки... от невръстна детска възраст, до....днес:




Сложих и скрито послание, с ключе, което се издърпва из под една от снимките:





Надявам се крайният резултат да е изненадал и зарадвал порасналата вече Мартина. Толкова много спомени, носещи сантиментална стойност, толкова внимание от любимата баба, толкова чувства и усмивки...